Войната на Путин за Украйна се основава на катастрофална грешка
В изявление за DW британският историк и почетен професор в Университетския лицей в Лондон Марк Галеоти обяснява за какво Западът не е вярвал, че Русия ще нахлуе в Украйна и по какъв начин той вижда разиграването на войната през 2023 година
" Дойче Веле: Имаше четири войни, откогато Владимир Путин стана съветски президент: Чечня, Грузия, Сирия, Украйна. Тогава за какво мислите, че Западът беше сюрпризиран от съветската инвазия?
Марк Галеоти: Мисля, че е поради мащаба. Има единствено три години от ръководството на Путин от края на 1999 година до през днешния ден, в които Русия не е взела участие в една или друга война. И все пак постоянно е имало лимитирани такива.
Путин всъщност постоянно е избирал цели, за които е считал, че може елементарно да победи. И главното неразбирателство беше да не осъзнае степента, до която Путин се бе убедил, че Украйна ще бъде лесна победа, а не в действителност, както се оказа, пагубна неточност в изчисленията.
Казвате, че вие, като доста други, сте били сюрпризирани от решението за навлизане. Мислите ли, че има нещо общо с изолацията на Путин по време на пандемията? Дали неговият информативен балон става прекомерно рисков или прекомерно дребен?
За да обясня това, позволете ми да се върна към предходното си съмнение, което беше, че до момента в който не видяхме телевизионното съвещание на Съвета за сигурност в седмицата на нахлуването, вероятността беше единствено 30% до 40%. Точно тъй като нямаше смисъл.
Точно до този миг в доста връзки Путин печелеше. Той беше събрал тази голяма мощ на границите на Украйна и наличието на тази мощ, без да пресича границите, причиняваше съществени вреди на украинската стопанска система. И това също докара до поток от водачи от Запада, пътуващи до Москва, поставяйки Путин в позицията, в която той обича да бъде, защото го молеха да не стартира война.
Имаше и напън върху Киев да направи отстъпки. Той печелеше чак до границата. Сега знаем доста повече за мащаба на недоразумението, за степента, в която Путин се е убедил, че Украйна не е същинска страна, че украинците няма да се съпротивляват свястно, че по този начин нареченият от тях " наркоман " - украински президент Володимир Зеленски — или ще избяга, или ще бъде хванат.
Всички тези фундаментални калкулации или неправилни калкулации в действителност бяха в основата на тази война. И също по този начин генерира явен облик за степента, в която Путин е основал система, в която е неизгодно хората да му споделят истината. Става ясна степента, до която неговите разузнавачи, всички към него, му споделяха не това, което трябваше да чуе, а това, което той искаше да чуе.
Говорейки за разузнаване, вие сте специалист по тайните служби на Русия. Защо мислите, че са го дезинформирали? Не са ли толкоз положителни, колкото ги показват?
Мисля, че към момента има - за жалост - положителни благоприятни условия за събиране на разследваща информация. Със сигурност има умни анализатори. Но в случай че се замисля за 2015 година, си припомням диалога с някогашен офицер от Службата за външно разузнаване, който сподели това преди седем години. Още тогава той сподели, вижте, научихме, че не се носят нежелани вести на царската маса. С други думи, политически рисково е да се споделят на Путин неща, които той не желае да чуе.
Появи се тази просвета на уединяване на президента от неуместни истини. И през множеството време това няма значение, тъй като той не е човек, който в действителност управлява всеки един подробност от ръководството на страната. Има голямо тяло от технократи и чиновници, някои от които са доста ефикасни, които ръководят връзките в страната. Там, където има значение, е къде има основно решение, което той ще вземе, ще инициира, ще упорства и това може да завлече цялата страна в този тип злополука.
Бихте ли споделили, че Русия не е съумяла да реализира военните си цели?
Абсолютно. Честно казано, остава единствено въпросът по какъв начин ще наподобява провалянето. Путин към момента се надява, че може да надживее Украйна и Запада, като алармира, че това е война, която ще продължи дълго време, че може, в случай че е належащо, да продължи да хвърля съветска работна ръка в спора.
Той насочва предизвикателство към Запада, казвайки, продължавате ли да изпращате милиарди долари, евро и лири в Украйна, с цел да продължи това, когато, почтено казано, знаете, можем да вършим това толкоз дълго, колкото желаеме?
Това в действителност е последната му вяра да се опита да реализира нещо, което да показа политически като победа. Но въпросът е, че те не съумяха да завладяват Киев; те в действителност не съумяха да разширят контрола си над районите Донецк и Луганск. Имат Кримския кулоар, само че той към този момент е заплашен. И трябваше да се изтеглят от Херсон.
Това не е история за инерция от съветска страна. Точно противоположното. И до момента в който гледаме напред, Украйна от ден на ден разполага с съвременна войска от 21-ви век, с помощта на цялата помощ от Запада, до момента в който в доста връзки съветската войска деградира, тя се връща към късната руска войска, воюваща с полуобучени бойци с оръжия, създадени през 70-те години на предишния век. Това не значи да се подценява потенциалът. Русия е огромна страна; има голям защитителен промишлен комплекс; може да продължи тази война, само че почтено казано, няма да е в положение да предприеме огромни офанзиви, които в действителност ще отхвърлен украинците за дълго време.
Виждаме по какъв начин Русия се пробва да тласне пандизчии да се бият за Русия в Украйна. Виждаме хора като Евгений Пригожин с неговата група наемници Вагнер се бият в Украйна. Какво ни приказва това за положението на съветската войска?
Е, би трябвало да отбележим, че Йосиф Сталин е вербувал доста пандизчии от системата ГУЛАГ, тъй че, още веднъж, това не е напълно невиждано. Но споделя две неща. Първото е, че си прав за отчаянието за " работна ръка ". Има още един евентуален източник на спомагателни бойци, а това са наборниците в армията. Но Путин е наясно, че това би било политически пагубно и би довело до всеобщо отбягване на военна работа.
Така че има политическо предизвикателство да се намерят нови бойци, които да могат да бъдат хвърлени на фронтовата линия. И е белег на обезсърчение, че те се обръщат към системата на пандизите. Но в по-широк проект считам, че това, което виждаме, е от дълго време открит неофициален съюз, да кажем, сред Кремъл и проведената престъпност, приемащ нова форма, тъй като също по този начин виждаме, да вземем за пример, че проведената престъпност се употребява като инструмент отвън границите на Русия.
Какви са вашите прогнози за 2023 година? Може ли тази война да завърши следващата година? И в случай че е по този начин, по какъв начин?
Може да завърши. И в действителност ще зависи от това дали украинците могат да реализират забележителен прогрес на бойното поле. В момента няма действителни учредения за договаряния, защото украинците се усещат на крачка. Те биха желали да договарят от позиция на силата, в случай че въобще желаят.
Путин обезверено се надява, че може да протака това и се надява, че напролет ще има може би 150 000 спомагателни резервисти, които са подготвени в Русия и Беларус, и че като ги добави, той може да укрепи линията си в Украйна.
Но въпросът е още веднъж, че това е война, която доста се опълчи на упованията в предишното. Предполагам, че украинците, които освен надминават в бойно отношение, само че и в мисловно отношение съветските си сътрудници, ще възнамеряват нови огромни офанзиви. И мисля, че единствено в случай че могат да показват, че ще завоюват на бойното поле, ще имат някакъв късмет да видят Кремъл по този начин, че да почувства, че би трябвало да приказва по някакъв логичен метод.
" Дойче Веле: Имаше четири войни, откогато Владимир Путин стана съветски президент: Чечня, Грузия, Сирия, Украйна. Тогава за какво мислите, че Западът беше сюрпризиран от съветската инвазия?
Марк Галеоти: Мисля, че е поради мащаба. Има единствено три години от ръководството на Путин от края на 1999 година до през днешния ден, в които Русия не е взела участие в една или друга война. И все пак постоянно е имало лимитирани такива.
Путин всъщност постоянно е избирал цели, за които е считал, че може елементарно да победи. И главното неразбирателство беше да не осъзнае степента, до която Путин се бе убедил, че Украйна ще бъде лесна победа, а не в действителност, както се оказа, пагубна неточност в изчисленията.
Казвате, че вие, като доста други, сте били сюрпризирани от решението за навлизане. Мислите ли, че има нещо общо с изолацията на Путин по време на пандемията? Дали неговият информативен балон става прекомерно рисков или прекомерно дребен?
За да обясня това, позволете ми да се върна към предходното си съмнение, което беше, че до момента в който не видяхме телевизионното съвещание на Съвета за сигурност в седмицата на нахлуването, вероятността беше единствено 30% до 40%. Точно тъй като нямаше смисъл.
Точно до този миг в доста връзки Путин печелеше. Той беше събрал тази голяма мощ на границите на Украйна и наличието на тази мощ, без да пресича границите, причиняваше съществени вреди на украинската стопанска система. И това също докара до поток от водачи от Запада, пътуващи до Москва, поставяйки Путин в позицията, в която той обича да бъде, защото го молеха да не стартира война.
Имаше и напън върху Киев да направи отстъпки. Той печелеше чак до границата. Сега знаем доста повече за мащаба на недоразумението, за степента, в която Путин се е убедил, че Украйна не е същинска страна, че украинците няма да се съпротивляват свястно, че по този начин нареченият от тях " наркоман " - украински президент Володимир Зеленски — или ще избяга, или ще бъде хванат.
Всички тези фундаментални калкулации или неправилни калкулации в действителност бяха в основата на тази война. И също по този начин генерира явен облик за степента, в която Путин е основал система, в която е неизгодно хората да му споделят истината. Става ясна степента, до която неговите разузнавачи, всички към него, му споделяха не това, което трябваше да чуе, а това, което той искаше да чуе.
Говорейки за разузнаване, вие сте специалист по тайните служби на Русия. Защо мислите, че са го дезинформирали? Не са ли толкоз положителни, колкото ги показват?
Мисля, че към момента има - за жалост - положителни благоприятни условия за събиране на разследваща информация. Със сигурност има умни анализатори. Но в случай че се замисля за 2015 година, си припомням диалога с някогашен офицер от Службата за външно разузнаване, който сподели това преди седем години. Още тогава той сподели, вижте, научихме, че не се носят нежелани вести на царската маса. С други думи, политически рисково е да се споделят на Путин неща, които той не желае да чуе.
Появи се тази просвета на уединяване на президента от неуместни истини. И през множеството време това няма значение, тъй като той не е човек, който в действителност управлява всеки един подробност от ръководството на страната. Има голямо тяло от технократи и чиновници, някои от които са доста ефикасни, които ръководят връзките в страната. Там, където има значение, е къде има основно решение, което той ще вземе, ще инициира, ще упорства и това може да завлече цялата страна в този тип злополука.
Бихте ли споделили, че Русия не е съумяла да реализира военните си цели?
Абсолютно. Честно казано, остава единствено въпросът по какъв начин ще наподобява провалянето. Путин към момента се надява, че може да надживее Украйна и Запада, като алармира, че това е война, която ще продължи дълго време, че може, в случай че е належащо, да продължи да хвърля съветска работна ръка в спора.
Той насочва предизвикателство към Запада, казвайки, продължавате ли да изпращате милиарди долари, евро и лири в Украйна, с цел да продължи това, когато, почтено казано, знаете, можем да вършим това толкоз дълго, колкото желаеме?
Това в действителност е последната му вяра да се опита да реализира нещо, което да показа политически като победа. Но въпросът е, че те не съумяха да завладяват Киев; те в действителност не съумяха да разширят контрола си над районите Донецк и Луганск. Имат Кримския кулоар, само че той към този момент е заплашен. И трябваше да се изтеглят от Херсон.
Това не е история за инерция от съветска страна. Точно противоположното. И до момента в който гледаме напред, Украйна от ден на ден разполага с съвременна войска от 21-ви век, с помощта на цялата помощ от Запада, до момента в който в доста връзки съветската войска деградира, тя се връща към късната руска войска, воюваща с полуобучени бойци с оръжия, създадени през 70-те години на предишния век. Това не значи да се подценява потенциалът. Русия е огромна страна; има голям защитителен промишлен комплекс; може да продължи тази война, само че почтено казано, няма да е в положение да предприеме огромни офанзиви, които в действителност ще отхвърлен украинците за дълго време.
Виждаме по какъв начин Русия се пробва да тласне пандизчии да се бият за Русия в Украйна. Виждаме хора като Евгений Пригожин с неговата група наемници Вагнер се бият в Украйна. Какво ни приказва това за положението на съветската войска?
Е, би трябвало да отбележим, че Йосиф Сталин е вербувал доста пандизчии от системата ГУЛАГ, тъй че, още веднъж, това не е напълно невиждано. Но споделя две неща. Първото е, че си прав за отчаянието за " работна ръка ". Има още един евентуален източник на спомагателни бойци, а това са наборниците в армията. Но Путин е наясно, че това би било политически пагубно и би довело до всеобщо отбягване на военна работа.
Така че има политическо предизвикателство да се намерят нови бойци, които да могат да бъдат хвърлени на фронтовата линия. И е белег на обезсърчение, че те се обръщат към системата на пандизите. Но в по-широк проект считам, че това, което виждаме, е от дълго време открит неофициален съюз, да кажем, сред Кремъл и проведената престъпност, приемащ нова форма, тъй като също по този начин виждаме, да вземем за пример, че проведената престъпност се употребява като инструмент отвън границите на Русия.
Какви са вашите прогнози за 2023 година? Може ли тази война да завърши следващата година? И в случай че е по този начин, по какъв начин?
Може да завърши. И в действителност ще зависи от това дали украинците могат да реализират забележителен прогрес на бойното поле. В момента няма действителни учредения за договаряния, защото украинците се усещат на крачка. Те биха желали да договарят от позиция на силата, в случай че въобще желаят.
Путин обезверено се надява, че може да протака това и се надява, че напролет ще има може би 150 000 спомагателни резервисти, които са подготвени в Русия и Беларус, и че като ги добави, той може да укрепи линията си в Украйна.
Но въпросът е още веднъж, че това е война, която доста се опълчи на упованията в предишното. Предполагам, че украинците, които освен надминават в бойно отношение, само че и в мисловно отношение съветските си сътрудници, ще възнамеряват нови огромни офанзиви. И мисля, че единствено в случай че могат да показват, че ще завоюват на бойното поле, ще имат някакъв късмет да видят Кремъл по този начин, че да почувства, че би трябвало да приказва по някакъв логичен метод.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ